ПО СТЪПКИТЕ НА ДЯКОНА
По стъпките на Дякона вървя,
по пътя от Конака до бесилото…
Подхлъзват ме паветата, снега
и няма я утъпкана пъртината.
Размазани са хиляди следи...
Една обаче винаги намирам.
За нея имам винаги очи –
очите, от деня за неумиране.
Следите ѝ ме водят все напред
до паметника, в който тя живее...
„Стърчи” в небето с мрамора си твърд,
а ризата на Левски се ветрее.
Белее като февруарски сняг
и знаме, свободата възвисило,
дори когато някой нов палач
окачва идеала на бесило.
Следата, за която вече знам
как спъва ме на прага със презрение,
щом стъпвам до предателите в храма
по божията воля и знамение...
И в мирно време още ми е кръст.
Герои няма. Но стърчи Голгота.
Че днес дори една геройска смърт
възражда на бесилото Живота.
/Нели Господинова/